„Вземете цялата вселена, но само ми оставете Италия.“ е прекрасна мисъл на великия Джузепе Верди. На Ботуша има такова огромно многообразие от красиви гледки, исторически паметници и вкусни ястия, че на човек наистина не му трябва много повече. Италия няма особено голяма територия, но богатствата й са необятни. За щастие, не е нужно да пребродите целия път от Ломбардия до Калабрия, за да се влюбите в тази страна. Дори една кратка обиколка на Тоскана може да ви очарова за цял живот. А може би най-пленителното в тази област са малките градчета, които от векове насам са кацнали на върха на някой хълм. Пригответе се за пътуване назад във времето, защото дори само разказа за тези места може да ви пренесе в Средновековието!

Сан Джиминяно, наричан още „градът на 100-те кули“, всъщност имал едва 72 кули по време на разцвета си в началото на 14-и век. Тогава градчето значително се разраствало, заради стратегическата му локация на Via Francigena – пътят, по който се движели пилигримите от Франция до Рим. А кулите бързо се множали, защото чрез тях богатите семейства в града доказвали своята мощ. Надпреварата чия кула ще бъде най-висока била изключително ожесточена. Местната управа била принудена да наложи закон, забраняващ строежа на кули по-високи от Torre Grossa – кулата на кметството. Но някои знатни семейства не можели да се примирят. Така били построени кулите близнаци на Piazza delle Erbe, чиято събрана височина превъзхождала всички останали кули. В наши дни в Сан Джиминяно има само 14, защото с течение на времето останалите рухнали. Но славата на града му печели името „Манхатън на Средновековието“.

Не по-малко известни са сладоледите от Gelateria Dondoli, смятани за най-добрите в света. Мястото е прочуто с уникалните и нетрадиционни комбинации като: шафран и кедрови ядки, розов грейпфрут с шампанско, Горгонзола и орехи, Рикота с боровинки и пикантен шоколад с вишни. Дали сладоледът е ненадминат е спорно, но си струва да го опитате, ако искате да експериментирате с нови вкусове.

Едно е сигурно – атмосферата на града ще ви плени. Качете се на някоя от кулите, за да видите Сан Джиминяно и околностите му от високо. И ако все още сте в настроение за някое сладко изкушение, опитайте панфорте – типичен за областта десерт от ядки и сушени плодове. Също толкова традиционно е да се подкрепите с чаша вино.

Съвет: Ако искате да се запознаете с местните и да научите всичко за историята и традициите на този регион, бъдете на Piazza Duomo в късния следобед. Точно срещу катедралата ще видите група възрастни господа, седнали на сянка. Те са изключително любезни и ще ви приветстват дори изобщо да не говорите италиански! 

Монтериджони е приказно градче, основано от Република Сиена на стратегическа локация, за да спира войските на Флоренция. Крепостната му стена била изградена още през 13-и век и огражда почти идеален овал. Това е напълно случайно, тъй като постройката следва естествената топография на хълма. Има още едно любопитно съвпадение – кулите в градчето също са 14!

През вековете Монтериджони бил обект на множество атаки, но устоял дори на най-ожесточените. Десетилетия наред градът бил смятан за непревземаем. Една популярна история разказва, че флорентинците достигнали „сърцето“ на Монтериджони едва през 1554 г. заради предателството на алчния капитан Джовано Зети. Той осигурил достъп до градчето на група флорентински войници и армията на Сиена била принудена да се предаде. Говори се, че духът на Зети още броди по тези земи в търсене на прошка за постъпката му.

В наши дни каменното укрепление на Монтериджони все още изглежда почти непокътнато. Сякаш времето тук е спряло и дори с малко въображение можете да се върнете в Тъмните векове. Ако посетите града в началото на юли, буквално ще се потопите в средновековния живот. Тук ежегодно се провежда изключително автентичен фестивал  и улиците на града се изпълват с фермери, занаятчии, търговци, монаси, рицари и селяни в тематични облекла. Оживеният хаос от музика, танци, дуели и акробатични представления, примесен с миризмата на типични за онова време ястия, е наистина омагьосващ.

В Тоскана се пътува бавно. Всичко е толкова прелестно, че няма как да не спреш да му се полюбуваш. Има куп други градчета, които си заслужава да посетите. Красивите залези на Волтера и великолепният Нутела сладолед в Лука определено не са за изпускане. Гледките, на които ще се насладите докато пътувате от точка до точка, са незабравими.

Може би още дълго време ще помня синьо-лилавия оттенък на забулените в мъгла хълмове, розовите облаци и огненото слънце по изгрев. А вълнението край теб да пробягват диви зайчета и сърни е неповторимо!