Create a cozy Christmas with the smell of some freshly-baked chocolate biscuits. Make some time, prepare the dough with a pinch of love and remember that small gestures are much more delicious than expensive gifts. 

For 40 biscuits:

• 200g crushed chocolate
• 90g (6 Ts) butter
• 110g (1/2 cup) brown sugar
• pinch of salt
• 3 eggs
• 1 Ts vanilla essence
• 210 g (1 and 1/2 cup) flour
• 25g (1/4 cup) cacao powder
• 1/2 Ts baking powder
• 188 g (3/4 cup) icing sugar

Method

Create a double boiler and melt the chocolate and the butter in a medium-sized bowl until you get a homogeneous mixture. Cool it down and add the sugar, stirring continuously so that it dissolves. Add the eggs, one at a time, using a hand mixer to incorporate nicely all ingredients. Add vanilla, sifted flour, cacao, salt and baking powder into the chocolate mix and combine them all. Cover the bowl with plastic wrap and leave the dough in the fridge for at least an hour.

Heat up the oven to 160^oC. Spead some butter over a baking tray and cover it with baking paper. Pour the icing sugar into a small bowl or plate. Using a tea-spoon, scoop out pieces of the dough to create balls, around 2,5 cm in diameter. Roll each truffle into the icing sugar, covering it generously on all sides. Lay out the biscuits on the baking tray, spacing them out 4 cm apart. Bake for about 10 to 15 minutes. During baking the truffles will crack, forming little snowy hills. Let them cool for 2 minutes into the baking tray and then remove them to cool down completely.

Put the truffles into a metal box, tie a ribbon and gift these little sweets to your loved ones. That is an excellent way to preserve the biscuits. I dare say they would be even tastier on the next day! Look through some of the best dishes from the Spanish and Italian cuisines for more lovely festive meal ideas.

Create a cozy Christmas with the smell of some freshly-baked chocolate biscuits. Make some time, prepare the dough with a pinch of love and remember that small gestures are much more delicious than expensive gifts. 

For 40 biscuits:

• 200g crushed chocolate
• 90g (6 Ts) butter
• 110g (1/2 cup) brown sugar
• pinch of salt
• 3 eggs
• 1 Ts vanilla essence
• 210 g (1 and 1/2 cup) flour
• 25g (1/4 cup) cacao powder
• 1/2 Ts baking powder
• 188 g (3/4 cup) icing sugar

Method

Create a double boiler and melt the chocolate and the butter in a medium-sized bowl until you get a homogeneous mixture. Cool it down and add the sugar, stirring continuously so that it dissolves. Add the eggs, one at a time, using a hand mixer to incorporate nicely all ingredients. Add vanilla, sifted flour, cacao, salt and baking powder into the chocolate mix and combine them all. Cover the bowl with plastic wrap and leave the dough in the fridge for at least an hour.

Heat up the oven to 160^oC. Spead some butter over a baking tray and cover it with baking paper. Pour the icing sugar into a small bowl or plate. Using a tea-spoon, scoop out pieces of the dough to create balls, around 2,5 cm in diameter. Roll each truffle into the icing sugar, covering it generously on all sides. Lay out the biscuits on the baking tray, spacing them out 4 cm apart. Bake for about 10 to 15 minutes. During baking the truffles will crack, forming little snowy hills. Let them cool for 2 minutes into the baking tray and then remove them to cool down completely.

Put the truffles into a metal box, tie a ribbon and gift these little sweets to your loved ones. That is an excellent way to preserve the biscuits. I dare say they would be even tastier on the next day! Look through some of the best dishes from the Spanish and Italian cuisines for more lovely festive meal ideas.

Create a cozy Christmas with the smell of some freshly-baked chocolate biscuits. Make some time, prepare the dough with a pinch of love and remember that small gestures are much more delicious than expensive gifts. 

For 40 biscuits:

• 200g crushed chocolate
• 90g (6 Ts) butter
• 110g (1/2 cup) brown sugar
• pinch of salt
• 3 eggs
• 1 Ts vanilla essence
• 210 g (1 and 1/2 cup) flour
• 25g (1/4 cup) cacao powder
• 1/2 Ts baking powder
• 188 g (3/4 cup) icing sugar

Method

Create a double boiler and melt the chocolate and the butter in a medium-sized bowl until you get a homogeneous mixture. Cool it down and add the sugar, stirring continuously so that it dissolves. Add the eggs, one at a time, using a hand mixer to incorporate nicely all ingredients. Add vanilla, sifted flour, cacao, salt and baking powder into the chocolate mix and combine them all. Cover the bowl with plastic wrap and leave the dough in the fridge for at least an hour.

Heat up the oven to 160^oC. Spead some butter over a baking tray and cover it with baking paper. Pour the icing sugar into a small bowl or plate. Using a tea-spoon, scoop out pieces of the dough to create balls, around 2,5 cm in diameter. Roll each truffle into the icing sugar, covering it generously on all sides. Lay out the biscuits on the baking tray, spacing them out 4 cm apart. Bake for about 10 to 15 minutes. During baking the truffles will crack, forming little snowy hills. Let them cool for 2 minutes into the baking tray and then remove them to cool down completely.

Put the truffles into a metal box, tie a ribbon and gift these little sweets to your loved ones. That is an excellent way to preserve the biscuits. I dare say they would be even tastier on the next day! Look through some of the best dishes from the Spanish and Italian cuisines for more lovely festive meal ideas.

Create a cozy Christmas with the smell of some freshly-baked chocolate biscuits. Make some time, prepare the dough with a pinch of love and remember that small gestures are much more delicious than expensive gifts. 

For 40 biscuits:

• 200g crushed chocolate
• 90g (6 Ts) butter
• 110g (1/2 cup) brown sugar
• pinch of salt
• 3 eggs
• 1 Ts vanilla essence
• 210 g (1 and 1/2 cup) flour
• 25g (1/4 cup) cacao powder
• 1/2 Ts baking powder
• 188 g (3/4 cup) icing sugar

Method

Create a double boiler and melt the chocolate and the butter in a medium-sized bowl until you get a homogeneous mixture. Cool it down and add the sugar, stirring continuously so that it dissolves. Add the eggs, one at a time, using a hand mixer to incorporate nicely all ingredients. Add vanilla, sifted flour, cacao, salt and baking powder into the chocolate mix and combine them all. Cover the bowl with plastic wrap and leave the dough in the fridge for at least an hour.

Heat up the oven to 160^oC. Spead some butter over a baking tray and cover it with baking paper. Pour the icing sugar into a small bowl or plate. Using a tea-spoon, scoop out pieces of the dough to create balls, around 2,5 cm in diameter. Roll each truffle into the icing sugar, covering it generously on all sides. Lay out the biscuits on the baking tray, spacing them out 4 cm apart. Bake for about 10 to 15 minutes. During baking the truffles will crack, forming little snowy hills. Let them cool for 2 minutes into the baking tray and then remove them to cool down completely.

Put the truffles into a metal box, tie a ribbon and gift these little sweets to your loved ones. That is an excellent way to preserve the biscuits. I dare say they would be even tastier on the next day! Look through some of the best dishes from the Spanish and Italian cuisines for more lovely festive meal ideas.

Create a cozy Christmas with the smell of some freshly-baked chocolate biscuits. Make some time, prepare the dough with a pinch of love and remember that small gestures are much more delicious than expensive gifts. 

For 40 biscuits:

• 200g crushed chocolate
• 90g (6 Ts) butter
• 110g (1/2 cup) brown sugar
• pinch of salt
• 3 eggs
• 1 Ts vanilla essence
• 210 g (1 and 1/2 cup) flour
• 25g (1/4 cup) cacao powder
• 1/2 Ts baking powder
• 188 g (3/4 cup) icing sugar

Method

Create a double boiler and melt the chocolate and the butter in a medium-sized bowl until you get a homogeneous mixture. Cool it down and add the sugar, stirring continuously so that it dissolves. Add the eggs, one at a time, using a hand mixer to incorporate nicely all ingredients. Add vanilla, sifted flour, cacao, salt and baking powder into the chocolate mix and combine them all. Cover the bowl with plastic wrap and leave the dough in the fridge for at least an hour.

Heat up the oven to 160^oC. Spead some butter over a baking tray and cover it with baking paper. Pour the icing sugar into a small bowl or plate. Using a tea-spoon, scoop out pieces of the dough to create balls, around 2,5 cm in diameter. Roll each truffle into the icing sugar, covering it generously on all sides. Lay out the biscuits on the baking tray, spacing them out 4 cm apart. Bake for about 10 to 15 minutes. During baking the truffles will crack, forming little snowy hills. Let them cool for 2 minutes into the baking tray and then remove them to cool down completely.

Put the truffles into a metal box, tie a ribbon and gift these little sweets to your loved ones. That is an excellent way to preserve the biscuits. I dare say they would be even tastier on the next day! Look through some of the best dishes from the Spanish and Italian cuisines for more lovely festive meal ideas.

Si todavía no has probado la deliciosa hamburgesa vegana de alubias rojas, aquí dejo una receta que te va a encantar.

Hace años, cuando decidí dejar la carne, también tuve que dejar las hamburgesas. No fue muy difícil porque tampoco me gustaban mucho. Todo cambió cuando saboreé mi primera hamburgesa vegana en Barcelona. A partir de este momento empecé a experimentar con varios ingredientes. Llegué a crear el “Burger Friday” (viernes de la hamburgesa), una tradición semanal para celebrar cinco días seguidos de entrenamiento. Lo mejor fue cuando mis compañeros de trabajo decidieron acabar la semana laboral comiendo hamburgesas veganas conmigo (aunque ellos comen de todo). Bueno, seguramente ya tienes muchas ganas de aprender como prepararte hamburgesa vegana de alubias rojas.

Me encanta la hamburgesa vegana de alubias rojas, sobre todo cuando le pongo generosamente alguna de mis salsas favoritas. En este caso será el guacamole.

Yo serví mis hamburgesas con hojas de lechuga, mucha salsa y tomate picado. Da libertad a tu imaginación y combina tus hamburgesas con lo que te apetezca. Como siempre – comparte con la gente que quieres, si te puedes resistir y no comértelas solo/a.

Tortilla de patatas is one of the simplest yet most delicious meals in Spanish cuisine. During the 19^th century the potato omelet used to be extremely popular among soldiers as it is a cheap and filling food. Nowadays tortilla is a staple in the tapas menu of any Spanish bar. Some celebrated chefs have developed more elaborate dishes inspired by tortilla. But the original is a classic you absolutely need to try.

I present you the traditional recipe for a fried tortilla. I also offer you an equally delicious and significantly tastier alternative – baked tortilla. Whichever recipe you choose to follow, you will be delighted.

For one tortilla

• 400g potatoes
• 3-4 eggs
• 1 medium-sized onion
• olive oil
• salt

Fried tortilla

Peel the potatoes and cut them without a cutting board. Use a knife to cut through the potato and break each piece. In this way you preserve the juices of the potatoes and the tortilla will be more savoury.

Pour about 0,5 cm of olive oil into a pan and heat it up. Lower the temperature to minimum and add the finely chopped onion. When the onion becomes transparent add the cut potatoes and salt. Cover the pan and stir the ingredients occasionally. It takes 20-25 min to cook the potatoes on low heat – they should easily break without being crispy.

Beat the eggs in a bowl and add onion and potatoes using a slotted spoon to strain them off from excess oil. Stir the ingredients. Put some olive oil into a 22 cm pan and let it heat up on the highest temperature. Pour the mixture into the pan and wait until it forms a crust. Bring the heat to low and turn the tortilla over using the following method: cover the pan with a plate, turn the pan upside down so the tortilla falls onto the plate, slide the tortilla back in the pan. Fry for 5 more minutes, firstly on high heat and then on minimum until the meal is ready.

Baked tortilla

Heat the oven to 200^oC.

Peel the potatoes and cut them into cubes. Put them in a saucepan and cover them with cold water. Bring the water to a boil, add salt and lower the heat to medium. In 7 min take the potatoes out.

Cut the onion finely and fry it in a pan with heated olive oil. Beat the eggs and stir them with the onion and the potatoes. Pour the mixture into an oiled, 22 cm baking dish and bake for 30-45 min. Check if the meal is fully cooked by using a toothpick.

Cut the omelet and enjoy it accompanied by some bread with tomato. Now you know why tortilla is so popular in all of Spain.

Ya llevo unos meses deseando un postre tan rico como estos cuadraditos veganos con crema de limón y coco. Por fin he tenido el tiempo para preparar una versión vegana. Como siempre, compartí mi elaboración con una amiga para asegurarme que mis recetas no me gustan solo a mí. ¡La degustadora italiana comentó que le ha encantado!

Lo que me gusta de este postre es el equilibrio de los sabores. La base es naturalmente dulce, gracias a los dátiles. También puse dos galletas caramelizadas (Lotus Biscoff). Te las puedes saltar si prefieres una receta más saludable. Las puedes sustituir por algunas gotas de sirope de arce para no perder la dulzura. La crema es ligeramente agria por el refrescante zumo de limón. La combinación de los sabores y las aromas convierte este postre en una fiesta para los sentidos.

Ay, ¡no mencioné que preparar los cuadraditos veganos con crema de limón y coco es muy, muy fácil! El único defecto es que al prepararlos, los tendrás que dejar en el congelador por lo menos durante una hora. Si eres como yo, sabes la tortura que es esperar tu postre. Así que, ¡vamos a empezar con la elaboración lo antes posible!

Se ve muy bonito, ¿no? Te prometo que el sabor es aún mejor. Prepara estos cuadraditos veganos con crema de limón y coco para alguien que quieres (ti mismo, por ejemplo). Si te gusta elaborar delicadezas veganas, mira el resto de mis recetas sabrosas.

Испания е разположена на кръстопът между Европа и Африка, Средиземно море и Атлантическия океан. Днешните територии на страната са били под влиянието на много култури, всяка от които е допринесла с нещо за традиционната испанска кухня. Маслините, зехтинът и виното са наследство от римляните, използването на месо и риба – от келтите, а от арабите – медът, бадемите, цитрусовите плодове и подправки като кимион и шафран. Испанските експедиции от времето на Великите географски открития допълнително обогатяват местната кухня с продукти от Новия свят – домати, картофи, царевица, чушки и шоколад. Постепенно тези храни стават неизменна част от испанските ястия. В наши дни испанската кухня е много вкусна и разнообразна. Но има няколко традиционни ястия, които задължително трябва да опитате.

Паеля във Валенсия

Един популярен градски мит гласи, че валенсианският микс от ориз, зеленчуци, месо и морски дарове е създаден от мъж, който искал да изненада своята възлюбена с домашно приготвена вечеря. Когато се прибрал, той осъзнал, че има само остатъци от различни продукти. Набързо направил ястие с наличното в хладилника и посрещнал своята дама с него. Така се родило името паеля от испанското „para ella”, което означа „за нея“.

Истинската история за създаването на това популярно ястие далеч не е толкова романтична. След пищните банкети на мавърските крале, техните слуги събирали остатъците от храна и ги носели вкъщи. Името на ястието идва от латинското наименование на тиганите, в които се приготвял миксът.

Според региона, в който се намирате, паелята има много разновидности. Тя може да бъде вегетарианска или да включва месни продукти и морски дарове. Важно е използването на лук, чесън и шафран за по-богат вкус. На какъвто и микс да се спрете, паеля валенсиана няма да ви разочарова.

Тортиля в Памплона

Всяка година Памплона събира множество туристи от близки и далечни места за годишния фестивал Сан Фермин. Празненствата са известни с прочутото бягане от шест яростни бика  по калдъръмените улици на града. Фестивалът е изключително популярен, но далеч по-малко известен от вкусната тортлия де пататас, с която Памплона се слави.

Ястието е използвано през 19-и век като простичък, евтин и лесен начин да се изхранва испанската армия. Картофеният омлет е разпространен в барове из цялата страна. Някои прочути готвачи са разработили по-сложни ястия, вдъхновени от испанската тортиля. Но оригиналът остава класика, която не бива да изпускате.

Гаспачо в Андалусия

Гаспачо е студената доматена супа от Андалусия, най-южният регион в Испания. Първоначално кремообразната супа включвала хляб, зехтин, оцет и чесън. В различните части на областта имало вариации с местни зеленчуци или бадеми. Когато Колумб донесъл краставици, домати и чушки от своите пътувания, ястието добило днешния си вид.

Популярен испански рефрен гласи: „Никога не можеш да изядеш твърде много гаспачо“. Опитайте вкусната супа и несъмнено ще се съгласите!

Пинчос в Страната на баските

Вероятно сте чували за тапас – малки порции храна, които обикновено „придружават“ бирата ви в типичните испански барове. В миналото хората използвали парче хляб и хамон, за да пазят напитката си от прах и насекоми. Днес тапас не са толкова практични, но се предлагат в изключително разнообразие и са изненадващо апетитни.

Какво са пинчос? Същото като тапас, но по-вкусно, защото са от  Страната на баските (Северна Испания). Областта се слави с отлична храна най-вече заради висококачествените продукти, които се произвеждат тук. Сан Себастиан е един от най-туристическите градове в тази част на страната. Градът е буквално отрупан с пинчос барове, всеки от които предлага главозамайващо разнообразие.

Шоколад с чурос в Мадрид

Photo by Waferboard on Flickr, Curves correction by me

За десерт ви предлагам е едно от онези неща, които не са за всеки вкус, но все пак трябва да се опитат. Пърженият сладък хляб сервиран с топъл шоколад е след най-популярните закуски в страната и особено в Мадрид. Произходът на чурос е кулинарна мистерия. Някои казват, че рецептата била популяризирана на Иберийския полуостров от португалците, които пътували до Азия. В Северен Китай е известна подобна храна позната като „ютяо“. Други твърдят, че чурос са измислени от овчарите, които искали да си приготвят нещо лесно и вкусно. Достоверността на тази история подкрепя съществуването на порода овце Чура.

Комбинацията на чурос с шоколад се ражда през 19-и век и оттогава не е спирала да очарова хора по цял свят. Лично за мен уличните чурос са твърде мазни и недостатъчно сладки. Но домашно приготвените хлебчета, оваляни в кафява захар и канела, са съвсем друго нещо. Въпреки това все още не съм срещала някой друг, който не се е влюбил в чурос от първата хапка. Затова е абсолютно наложително да ги опитате. А в страните от Латинска Америка чурос се сервират пълнени с шоколад, дулсе де лече, сирене и дори гуава!

Испанската кухня е цветна и многообразна. Обмислете възможността за едно гастрономично пътешествие из 17-те региона на страната. Всеки от тях ще ви изненада с различни изкушения. Ако обичате добрата храна, разгледайте моите предложения за най-доброто от италианската кухня.

“Вече минаха 36 години, откакто напуснах Казанлък. Но е достатъчно само да затворя очи, за да се върна назад във времето и да усетя аромата на рози.”

Дидка Владимирова

Има някаква магия в ритуала по брането на маслодайната роза. Розоберът започва  към средата на месец май и продължава три до четири седмици. По спомените на розоберачи пръстите измръзват от росата, а ръцете са целите издрани. Въпреки болката, човек усеща наслада, задоволство от добре свършената работа. Разказите звучат почти като писани легенди, а страниците на книгата са попили аромата на розата. Тези истории те пренасят в Розовата долина, където над редовете от храсти се подава утринното слънце. 

“Израстнах и учих в Казанлък. Като ученици сме ходили на бригада. Розоберът започваше в 5 часа сутринта, докато цветът е наситен и ароматен. Беряхме най-късно до 9 и 30 часа. Имам неповторими спомени от този сезон, защото живеехме недалеч от розоварната и вятърът донасяше аромата на розовата вода като излезех на балкона. Бяха хубави времена – незабравими!”

Дидка Владимирова

“О, при нас беше, докато свършат редовете. Сутринта, когато се развиделее се започва и се бере в дъжд, роса – няма значение. Чупи се цветчето и се пуска в чували. Птички пеят, въздухът ухае на рози, Балканът тъмнее пред теб, още ти се спи, но гледаш с някоя закачка с другарчето от съседния ред да се разсъниш. Ръкавите са мокри, анцуга също. По някое време започва да пече, дрехите изсъхват на тебе и започват да жужат пчелички из цветовете и пръстите ни. Ръцете са одрани до раменете, краката и те, защото се завираш в храста да обереш всичко. Когато редчето свърши, обръщаш се назад и то отново е разцъфтялo.”

Дида Цонева

Розата е едно от най-древните растения. Наричат я “царицата на цветята”, защото хора от много култури и вярвания по цял свят са се наслаждавали на красотата и аромата й. 

Тя е била смятана за свещено цвете още във Вавилон.

В древногръцката митология се разказва, че розовият храст поникнал от морската пяна, от която се родила Афродита, богинята на красотата и любовта.

Друга легенда гласи, че цветето било създадено в чест на най-красивата нимфа от тракийския бог на виното и веселието Бакхус.

В Райските градини също имало рози – бели и без бодли. Те почервенели от свян, когато усетили привличането между Адам и Ева. А острите им шипчета поникнали след като първите хора били изгонени от Рая.

Според една персийска поема лотосът бил първият управител на цветята, но вечер заспивал и забравял за своите задължения. Аллах избрал бялата роза за кралица, защото била нежна, но с бодлите си можела да ги брани.

В индийската митология се разказва, че Брахма (върходният бог на сътворението) създал за Вишну (пазител на цялата Вселена) Лакшми, най-красивата жена, родена от стотици розови венчелистчета.

За пръв път розата е култивирана в Централна Азия, родината на прабългарите. Съществуват над 250  вида рози и повече от 7000 техни хибриди и разновидности. От тях само три (Rosa Gallica, Rosa Centifolia, Rosa Damascena) се култивират за добиването на масло. У нас се отглежда от третия вид, който произхожда от днешна Сирия. Тази роза е изключително ароматна и нейните масла са най-ценените. Рядкостта на тези сортове и климатичните особености са основните причини България да е световен лидер в производството на уханната течност. Комерсиално маслодайната роза Дамасцена се отглежда у нас поне от 17-и век насам, но най-много засети площи има около времето на Първата световна война. Днес производството сериозно е намаляло и дори бабите, които са ходели на розобер ще ви кажат: “вече не е като едно време”. 

Розовата долина се оформя около градовете Казанлък, Карлово и Стрелча. Тя получава името си в средата на 19-и век заради дългогодишната традиция по отглеждането на маслодайната роза. В село Скобелево се намира Етнографският комплекс Дамасцена с автентична дестилерия. Тук се провежда демонстрация на розоваренето и получаването на розово масло. В модернизираната част на комплекса, когато намалее количеството на розовия цвят, се произвежда и розова вода.

“Този аромат трябва да се усети от всеки в действителност, защото думите няма как да го опишат. Той е несравним с нищо друго, а всички останали рози бледнеят пред маслодайната по ухание. Миналата година заведох роднини от София в розоварната и, мисля че ще са ми благодарни цял живот. Ако някой чете тези редове, нека ме послуша и отиде поне веднъж в живота си на истински розобер или на празник на розата в нашата долина. Където и да е бил през живота си, това усещане ще го направи щастлив, че е българин.”

Дида Цонева

Розовото масло е много скъпо, защото от над три тона розови цветове се добива едва един килограм масло. Всъщност, колкото по-дъждовен е сезонът, толкова по-маслодайни са розите. Течното злато на България е високо ценено по цял свят, защото се използва широко в парфюмерията и има неоспорими лечебни свойства. Маслото от рози хармонизира ума; то има успокояващо действие върху кожата и подмладяващ ефект; използва се при борбата с възпаления, обриви, лоша циркулация, сърдечни проблеми, астма, хормонален дисбаланс и в много други случаи. Натуралното ефирно масло има изключително висока концентрация, затова само няколко капки от него се разреждат с друго базово масло. Розовата вода е ненадмината в грижата за лицето и тялото, тъй като е подходяща за всеки тип кожа. Тя почиства, освежава, регенерира увредените и застаряващи тъкани, и потиска развитието на болестотворните организми.

Има някаква магия в ритуала по брането на маслодайната роза. Като чета спомените на розоберачи сякаш отново съм сред редовете с храсти в село Розово. Ритуалният розобер, част от ежегодният Празник на розата, след малко ще започне. Българските моми, облечени с красиви традиционни носии, държат в ръцете си плетени кошници, които предстоят да се напълнят с ухаен розов цвят. Полето се изпълва с гласовете на розоберачки, които пеят и танцуват с наслада. В истинския розобер няма време за хорá и липсват шарените народни облекла. Но едно нещо остава непроменено – преди всичко, трудът е празник.

“Всеки месец май ме връща към тези спомени. Тогава малки дечица, все още на 14-15 години, може би не сме можели да усетим тази красота. Трите бригади – пролетна, лятна и есенна, ни се струваха дълги и тежки. Сега ми се иска и моите деца да ходят на такива, за да се научат на трудолюбие.”

Дида Цонева